Най-добрата стратегия за оформяне и подпомагане развитието на детското поведение е позитивната мотивация или използването на позитивни последствия за поведения, които са подходящи и желателни. Принципът, на който се основава тази стратегия, е:
Ако детето преживява положителни чувства като резултат от дадено свое поведение, е по-вероятно то да повтори същото поведение в бъдеще.
Важно е детският учител да отдиференцира в професионалния си контакт с всяко дете от групата кои действия и постъпки ще получат награда и подкрепа, т.е. да се научи детето в сходни ситуации да употребява именно това поведение (подкрепеното или награденото) като приемлив отговор на случващото се с него.
КАК ДЕТСКИЯТ УЧИТЕЛ УЧИ ДЕТЕТО ПРЕЗ ПОЗИТИВНАТА МОТИВАЦИЯ?
Голяма част от развитието на личността през детството е следствие от приемане на положителни обратни връзки (feedback) и награди или от положени усилия за желаното поведение. Важно за този процес е наградите да са постоянни и зависими от проявеното усърдие на детето да се придържа към правилата и социалните норми в детската градина.
Чрез:
- Използване на вербална (устна и писмена) похвала.
- Подробен разговор с детето за това, с което то се справя успешно и го прави по добрия начин.
- Похвала на детето за извършени дейности пред други хора в негово присъствие.
- Демонстрирано положително внимание под форма на четене, говорене, съвместни занимания: гледане на филми или разходка в парка.
- Организиране на неочаквани изненади (гледане на филм, отиване на детската площадка, игра с топка в двора).
- Договорени награди (звездички за добро поведение, привилегии, любими дейности или предмети, които са включени в уговорката и пр.).
- Децата учат: „Ако правя X, тогава Y става“, и достигат до разбиране, че техният свят е зависим и постоянен. От действията и постъпките им зависи това, което преживяват като чувства. Тоест самите деца имат грижата и отговорността да донесат положителни или отрицателни последствия за своето собствено поведение.
Ако отговорите, давани от страна на учителя за детското поведение са непостоянни или липсват, т.е. децата не получават системна обратна връзка за формата и моралното съдържание на индивидуално-поведенческото си реагиране, то те нямат възможността да научат, че междуличностните взаимоотношения в социалната среда са динамично обвързани и тяхното (детското) лично поведение е от значение и може да влияе на това, което им се случва в отношенията с децата и професионалистите от детската градина.
Статията е откъс от новото практическо издание за учители на РААБЕ България: „Справяне с предизвикателно поведение и агресивни прояви при децата”. Повече информация за книгата може да намерите ТУК.
