Училищните психолози често са като „отряд за бързо реагиране“ – от успокояването на ученик, който е изпаднал в криза или се е сбил в коридора, през интервенции с ученици със специални образователни потребности, с изявени дарби, в риск, и др., до попълване на отчети и справки.
Насилието и тормозът в училище са сериозно предизвикателство, проблем, с който често се среща всеки училищен психолог в ежедневието си. Ето защо те трябва да умеят да прилагат и използват в работата си различни стилове, подходи и техники, за да се справят с проблема.
В настоящата статия ще Ви представим 3 идеи за упражнения и тренинги за групова работа с деца и ученици за превенция и интервенция на тормоза и насилието, които могат да бъдат използвани и адаптирани от психолозите в образователните институции.
1. Упражнение: „Честна борба“
Участници: 3-та и 4-та възрастова група в детската градина
Продължителност: 30 минути
Организационна форма: дискусия, действие, игра
Необходими материали: очертание на човешкото тяло, принтирано за всяко дете, нудълси.
Цели:
- осъзнаване на собствените граници и важността ясно да кажем „НЕ!“, когато дадено действие не ни е приятно;
- прилагане на вече наученото под формата на игра.
Ход на заниманието:
Въведете децата в темата, като им кажете, че днес ще им предложите една динамична игра на борба с нудълси, която, за да бъде и забавна, има определени правила. Нека всички, които ще участват, да седнат в кръг, след което раздайте на всеки по един лист с копие от очертанията на човешкото тяло и по един маркер. Помолете децата да отбележат на него местата, на които не им е приятно да бъдат удряни по време на играта. След като обсъдите тези места, които те могат да маркират с точка или друг знак, можете да преминете към същинската част на играта.
Помолете двама доброволци да влязат в центъра на кръга и да започнат играта с нудълсите. Преди това изискайте от тях да кажат/покажат един на друг кои са зоните от тялото им, в които не им е приятно да бъдат удряни. Също така поставете правилото, че ако има удар по посочените зони, трябва да кажат „Стоп!“.
Играта може да продължи, докато всички желаещи да участват се включат в борбата по двойки. За участието на всяка двойка може предварително да бъде зададено времетраене спрямо оставащото време, определено за заниманието.
В края на играта оставете няколко минути за провеждане на дискусия относно това дали играта е била честна, спазвали ли са се правилата и помогнало ли е наличието им за цялостния процес.
Очаквани резултати и рефлексия:
- децата ще работят над създаване на граници по линия на собственото тяло и не само;
- ще се учат да защитават тялото си в частност и собствената си позиция в по-общ план, като казват стоп на поведение, което не им е приятно;
- ще тренират спазването на правила;
- ще имат възможността да дадат обратна връзка за това дали борбата е била честна и дали спазването на правила и граници е подпомогнало този процес.
2. Тренинг: „Разпознаване на видовете тормоз“
Участници: 2. – 4. клас
Продължителност: 40 минути
Организационна форма: дискусия
Необходими материали: Откъс от книгата „Пипи дългото чорапче“ на Астрид Линдгрен – „Пипи попада в схватка“
Цели:
- идентифициране на случващото се в прочетения откъс;
- определяне на разликата между насилие и тормоз;
- разпознаване на вида тормоз, който понася Виле;
- запознаване с различните видове тормоз.
Ход на заниманието:
Въведете темата със следното изречение: „Сега заедно ще прочетем един откъс от книгата „Пипи дългото чорапче“, а след това ще поговорим за случилото се във въпросния откъс“.
След като прочетете фрагмента, дайте пространство за дискусия по темата за насилието и тормоза, като може да използвате определенията на двете понятия, посочени в Механизъм за противодействие на насилието и тормоза в институциите в системата на училищното и предучилищното образование.
Продължете дискусията, като помолите учениците да помислят и отговорят какъв е видът тормоз, който понася Виле. Това ще насочи обсъждането към следващата стъпка – за видовете тормоз, за които участниците се досещат.
Допълващи въпроси могат да бъдат: Как Пипи е защитила Виле? А как бихте постъпили вие на нейно място? В края на дискусията трябва да бъдат отделени няколко минути за обратна връзка, обобщение и рефлексия по темата.
Очаквани резултати, обобщение и рефлексия:
- да се добие представа за разликите между насилие и тормоз;
- да се идентифицират без проблем различните видове тормоз;
- да се търсят начини за справяне в ситуация, в която те самите са жертва или свидетели на тормоз.
Тук от съществено значение е да дадем обратна връзка за това, че никой няма право да ни тормози и наранява, и в обобщение да се обсъдят начините за справяне с него, ако попаднем в подобна ситуация – споделяне с приятел, учител, близък, роднина или друг значим възрастен в живота ни и др.
3. Тренинг: „Думи, които нараняват“
Участници: 4. – 8. клас
Продължителност: 40 минути
Организационна форма: групова работа, дискусия
Необходими материали: лепящи листчета, химикалки, маркер и бяла дъска
Цели:
- придобиване на ясна представа каква сила имат думите;
- развиване на чувствителност към емоцията, която може да предизвика дадена дума или израз у всеки един от нас.
Ход на заниманието:
Въведете учениците в темата, като им кажете, че днес ще поговорят открито за думите, които те или техни съученици и приятели използват помежду си, както и за прякорите, с които се окачествяват и наричат.
След това раздайте на всички ученици лепящи листчета и химикалки. Помолете ги да напишат по една дума, която са чували от техни съученици и приятели да използват по адрес на другите, без да цитират имена, всяка на отделно листче. Думите могат да бъдат от позитивни, през закачливи, до груби и обидни изказвания. Предложенията могат да бъдат повече от едно.
Времетраене за конкретната задача – 5 минути. През това време трябва да очертаете на бялата дъска няколко кръга, на които да поставите примерни определения като: окуражителни думи, откровени думи, шеги и закачки, унизителни шеги, болезнени обиди и др.
Щом учениците са готови, те трябва да залепят листчетата си в кръга, който според тях отговаря на написаната от тях дума. Окуражете ги да разгледат написаното и залепеното от другите ученици в останалите кръгове, първоначално без да коментират. Със сигурност ще забележат факта, че има едни и същи думи и изрази, залепени в няколко различни категории на дъската.
След приключването на тази дейност помолете учениците да седнат в кръг, за да дадете начало на дискусия, която може да бъде насочена по следните начини:
- какви чувства предизвикват у нас различните категории думи;
- отбелязване на факта, че конкретна дума се намира в повече от един от кръговете;
- размисли над това защо хората използват обидни думи и кое прави една дума повече или по-малко обидна;
- обидните думи форма на тормоз ли са.
При желание някои от учениците могат да дадат конкретни примери, с които да илюстрират защо в дадена ситуация една дума е просто шега, а в друга може да бъде приета за унизителна и обидна. Дискусията приключва с обобщение по темата за това каква сила са думите – те могат да въодушевяват, да бъдат използвани като безобидна шега, но и да са средство за обида и унижение.
Очаквани резултати и себерефлексия:
- учениците да се замислят над факта, че думите са сила, която трябва да бъде използвана разумно;
- да осъзнаят, че контекстът, в който се използва дадена дума или израз, съчетан с невербалните послания като жест, мимика и интонация, е от съществено значение за разбиране на словесното послание, което тя носи.
Представените упражнения са откъс от практическото издание „Наръчник на училищния психолог. Казуси, дейности, упражнения“ с автори Иван Пейчев, Виктор Коцев, Мила Патронева, където може да намерите още упражнения в подкрепа на ежедневните си дейности.
