Предизвикателствата пред директорите днес – разговор с Емилия Крушков

„Това, което най-силно ме вдъхновява в работата с хора от образованието, е тяхната отдаденост и смисълът, който влагат в професията си.“

Гост в рубриката „Гост на броя“ на електронния бюлетин „Професионална лига на директорите – Новини и практики в образованието“ е г-жа Емилия Крушков – психолог, обучител и експерт в областта на личностното развитие, комуникацията и управлението на стреса. Тя има дългогодишен опит в работата с педагогически специалисти и ръководители на образователни институции.

Емилия Крушков е дългогодишен лектор на РААБЕ България, където води разнообразни обучения за директори и педагогически специалисти по теми като лидерство и работа в екип, професионално прегаряне, комуникация и взаимодействие с родители, управление на конфликти, социално-емоционални умения и др. В своите обучения тя съчетава практически подходи, интерактивни методи и богат професионален опит, насочени към изграждането на позитивна и подкрепяща образователна среда.

В този разговор обсъждаме предизвикателствата пред директорите на образователни институции днес, ролята на емоционалната интелигентност в управлението на екипа и начините, по които образователните институции могат да създадат по-мотивираща и устойчива среда за работа и учене.

 

 – Г-жо Крушков, работите с педагогически екипи и ръководители на образователни институции по теми като лидерство, комуникация и мотивация. Кои са най-честите предизвикателства пред директорите при управлението на екипа днес?

– Наскоро започнах едно обучение със следния анекдот:

 

„– Знаете ли какво е общото между директор и диригент?

 

– И двамата махат с ръце.

 

– А знаете ли каква е разликата?

 

– Диригентът само маха с ръце, а публиката му ръкопляска. 😊 При директорите очакванията са доста по-високи.“

 

От тях се очаква да притежават редица метаумения за управление на образователната институция, без да излизат от рамките на традиционния административен подход. В същото време той често се оказва недостатъчен за изграждане на ангажирани и автономни екипи. Затова са необходими по-дълбоки компетенции като системно мислене, саморефлексия, емоционална интелигентност, фасилитация и учене през целия живот. Директорът е модел на подражание: когато той учи и се развива, учителите и учениците правят същото. Лидерството в условия на бързи промени изисква адаптивност. Именно тези метаумения са „скритият двигател“ на успешния директор – те определят не просто какво правиш, а как и защо го правиш.

 

В същото време административните задължения поглъщат голяма част от времето на директорите и затрудняват стратегическото управление и развитието на педагогическия екип. Към това се добавя и проблемът с текучеството на персонала, особено в по-малки населени места.

 

Друго предизвикателство е намирането на баланс между ясни очаквания и доверие към учителите. Наблюдавам добри практики при директори, които не контролират всяка стъпка, а създават психологическа сигурност и насърчават инициативността, поради което успяват да изграждат устойчиви и мотивирани екипи.

 

Директорите често се сблъскват и с трудности при защитата на учителите, за да се чувстват те сигурни – не само административно, но и психологически, например при конфликти в класната стая или при прилагане на правила и дисциплина.

– Вие обучавате педагози по темата за социално-емоционалното учене. Защо тя е толкова важна за един директор и как влияе върху атмосферата в екипа?

– Темата за социално-емоционалните умения нашумя след ковид пандемията, особено след завръщането на децата в училище. Забеляза се значителна промяна в поведението им и влошаване на психичното им здраве, което създава затруднения за всички участници в образователния процес – училищния персонал, родителите и самите деца.

 

Традиционно обръщаме повече внимание на децата със СОП. В същото време се оказва, че учениците със социално-емоционални нужди и трудности, свързани с психичното здраве, са значително повече – приблизително 60% от всички ученици.

 

Част от тези проблеми са свързани и с процесите на дигитализация. Тя променя начина, по който функционират бизнесът и обществото, като позволява дистанционна работа, електронни услуги и онлайн търговия. Много деца (а често и възрастни) знаят как да скролват на телефоните си, но трудно управляват тревожността си, изпитват притеснение да се представят пред непознати или да се обадят по телефона за информация. Нерядко дори се страхуват да вдигнат слушалката, когато звъни непознат номер.

 

Това поражда важна дискусия сред специалистите: какви умения са необходими на децата днес, освен академичните знания, за да бъдат успешни и подготвени за живота. Сред тях са уменията за сътрудничество, решаване на проблеми, ефективно управление на емоциите и изграждане на взаимоотношения.

 

Всъщност социално-емоционалното учене не е „меко умение“. То е базата за успешното функциониране на човека в живота. То развива осъзнатост, устойчивост, емпатия, отговорност и умения за свързване с другите. Учи ни да реагираме осъзнато, а не импулсивно, и показва, че вътрешният свят е толкова важен, колкото и външните постижения.

 

Когато говорим за ограмотяване, е ясно, че детето се нуждае от методика на обучение и да му държим ръката в началото, когато се учи да пише, например. Всички знаем, че за да развие своите математически умения, човек трябва да решава задачи. Но когато става дума за психични знания и социално-емоционални умения, защо очакваме те да се развият от само себе си?

 

Социално-емоционалното учене не е просто поредната училищна програма. То е култура и начин на общуване. Ролята на директора като ръководител е да създаде организация и условия за възприемането на тази култура, а ролята на екипа е да я моделира, насочва и упражнява в учебната среда.

 

Именно затова, не става въпрос да се създават специални часове по социално-емоционални умения, както вече се наблюдава по места, а то да се интегрира в цялостната организационна култура на училището – в класната стая, в салона, в коридорите, в лавката или стола, защото децата попиват от поведението на всички около тях. В моите обучения давам конкретни примери, подходящи за всеки предмет. Когато социално-емоционалните умения се възприемат като ценност от всеки участник в образователния процес и се развиват в безопасна среда, това може значително да подобри атмосферата и взаимоотношенията в училище.

 

– Конфликтите са неизбежна част от работата в една организация. Какви са най-ефективните подходи за разрешаване на конфликти между учители, родители и ученици?

– В образователна среда конфликти често възникват между колеги, учители и ръководство, учители и родители и учители и ученици, защото всяка от тези групи има различни очаквания, роли и гледни точки. Най-важното е конфликтът да бъде разпознат навреме и да не се игнорира, защото нерешеното напрежение обикновено се задълбочава.

 

Сред най-ефективните подходи за разрешаване на конфликти са откритият и уважителен диалог, активното слушане и търсенето на обща цел. Когато всяка страна има възможност да изрази своята позиция и да бъде чута, често се намалява напрежението и се създават условия за взаимно разбиране. Полезен подход е и фокусиране върху проблема, а не върху личностите, както и ясното формулиране на правила и очаквания.

 

В тези ситуации важна е и ролята на директора или на друг медиатор в училището, който може да фасилитира разговора и да помогне на страните да намерят приемливо решение.

 

Практиката показва, че когато училищната среда насърчава доверие, уважение и партньорство между учители, родители и ученици, конфликтите много по-често се решават конструктивно и дори се превръщат във възможност за учене и развитие на цялата общност.

 

– Темата за комуникацията с родители често предизвиква трудности. Какви техники бихте препоръчали на директорите за изграждане на по-ефективен и конструктивен диалог с родителите?

– Комуникацията с родителите е една от най-чувствителните и същевременно най-важните области в работата на всяко училище. Често трудностите възникват не толкова заради самия проблем, колкото заради начина, по който се води разговорът. Затова първата важна стъпка е създаването на атмосфера на уважение и партньорство – още пред децата и родителите да са стъпили в училището, да имаме идея как ще се сработим като един отбор. Понякога забравяме, че не сме на противоположни страни, а искаме едно и също – най-доброто за децата.

 

В моите обучения създаваме харта на комуникацията и инструменти, чрез които определяме общите ценности и кодекс на поведението, които важат за всички участници в образователния процес на даденото място. Разбира се, най-ефективно е, ако те бъдат изработени отборно, а не формално – с участието на учители и родители.

 

Също толкова важно е директорите да насърчават ясна и навременна комуникация между училището и семейството, а не да се търси контакт едва когато възникне проблем. Нека по-голямата част от усилията да са насочени в изграждане на добри взаимоотношения и профилактика, вместо към постфактум интервенции и управление на конфликти.

 

– Мотивацията на екипа е ключова за развитието на всяка образователна институция. Как директорът може да създаде среда, която насърчава инициативност и професионално развитие?

– В тази трудна професионална среда педагогическият специалист има голяма нужда да усети признание. Когато ръководството създава атмосфера на доверие и професионална сигурност, в която положените усилия се оценяват, педагогическият специалист сам намира мотивацията да се развива и да допринася най-силно именно в областите, в които притежава най-голям потенциал.

 

Директорът играе ключова роля тук и чрез създаването на ясна визия и споделени цели и ценности, към които всеки член на екипа да се чувства съпричастен. Когато педагогическите специалисти участват активно в обсъждането на решенията относно тях и имат възможност да проявяват професионална автономия в работата си, тяхната ангажираност и инициативност се засилват. Когато хората се чувстват забелязани, ценени и подкрепени, те естествено поемат отговорност и се ангажират с развитието на училището като своя общност. По този начин директорът се утвърждава не само като административен ръководител, а като лидер, който изгражда среда на доверие, сътрудничество и подкрепящо развитие на екипа.

 

– Все по-често се говори за професионално прегаряне в образованието. Как могат директорите да подкрепят своите екипи и да предотвратят бърнаута?

– Занимавам се активно с темата за професионалното прегаряне от 2009-та година насам и виждам, че става все по-актуална в образованието и това не е случайно. Работата на учителя е свързана с висока емоционална ангажираност, отговорност и често – с усещане за постоянен натиск. Много учители работят с усещането за високо натоварване срещу ниско заплащане, което намалява вътрешната мотивация. Липсата на ясна система за признание и подкрепа често води до прегаряне и намалена инициативност. От опита ми в областта на превенцията и управлението на стреса виждам, че бърнаутът рядко се появява внезапно – той е резултат от продължително натрупване на напрежение, липса на признание и усещане за безсилие.

 

Смея да твърдя, че това е най-силната ми област и мога да говоря с дни, без да изчерпам темата. Все пак ще наблегна на две неща, за които ролята на директора е ключова.

 

На първо място е важно да се създаде среда на психологическа сигурност, в която учителите могат да споделят трудностите си без страх от оценяване или критика. Подкрепата не се изразява само в решаване на конкретни проблеми, а и в ежедневни практики – признание за добре свършената работа, разумно разпределение на натоварването и възможности за професионално развитие. Малките знаци на уважение и благодарност често имат много по-силен ефект върху мотивацията, отколкото предполагаме.

 

Също толкова важно е директорите да насърчават култура на грижа за себе си и за екипа. Това означава да се говори открито за стреса, да се въвеждат обучения или практики за справяне с напрежението и да се създават пространства за подкрепа между колегите, кътове за отмора и отдих и т.н. Когато в една организация се развива култура на взаимност, доверие и баланс между изискванията и ресурсите на хората, рискът от професионално прегаряне значително намалява.

 

– Ако трябва да дадете един съвет на директорите, които ежедневно управляват екипи и носят голяма отговорност, какъв би бил той?

– Ще кажа това, с което започвам всяко мое обучение: „Грижете се за себе си, колеги!“.

 

Ако трябва да дам само един съвет на директорите, той би бил: грижете се за хората си, но не забравяйте и грижата за себе си. В управлението на училище често фокусът е върху задачите, сроковете и административните изисквания, но в основата на всяка успешна институция стоят хората. Когато директорът създава среда на доверие, уважение и подкрепа, това естествено се пренася върху целия екип и върху атмосферата в училището.

 

В същото време е важно самите директори да осъзнават собствените си граници и нуждата от баланс. Продължителният стрес и постоянната отговорност могат да доведат до изтощение, ако няма време за възстановяване и рефлексия. Лидерството не означава да носим всичко сами, а да изграждаме общност, в която хората си помагат и споделят отговорността.

 

От опита ми в работата с педагогически екипи виждам, че най-устойчивите лидери са тези, които съчетават професионализъм с човечност – умеят да поставят ясни цели, но и да чуват хората около себе си. Именно тази комбинация създава екипи, които работят с мотивация, доверие и усещане за смисъл.

 

– И на финала на нашия разговор бихте ли споделили какво Ви вдъхновява най-много в работата с хора от образованието?

– Това, което най-силно ме вдъхновява в работата с хора от образованието, е тяхната отдаденост и смисълът, който влагат в професията си.

 

Независимо от натоварената и изпълнена с предизвикателства среда, виждам как учителите и директорите настойчиво търсят начини да се развиват и да подкрепят своите ученици. Тази вътрешна мотивация и усещане за мисия винаги ме впечатляват.

 

Вдъхновява ме и моментът, в който виждам как една малка промяна в начина на мислене или в комуникацията може да доведе до реална промяна в атмосферата на цял екип. Когато хората започнат да се чуват по-добре, да се подкрепят и да работят с повече увереност и спокойствие, това се усеща не само от тях, но и от учениците.

 

И може би най-вдъхновяващото е усещането, че чрез работата с един директор или един педагогически екип всъщност се достига до много повече хора. Всяка по-подкрепяща и позитивна образователна среда има дългосрочен ефект – върху учениците, върху семействата им и върху обществото като цяло. Именно това прави тази работа толкова смислена за мен.

 

👉 Поръчайте обучение за Вашия екип