Майсторството да задаваме въпроси на учениците в 3 лесни стъпки

Задаването на въпроси е един от най-ефективните инструменти на учителя за насърчаване на критичното мислене, ангажираността и по-доброто разбиране на учебния материал. Често обаче при задаването на въпрос отговорът е „Не знам за какво да пиша“ или пък „Не мога да се сетя в момента“.

Когнитивните изследвания потвърждават, че въпросите формират мисленето ни. Ако задаваме ограничаващи въпроси като „Защо не съм добър в тази дейност?“, мозъкът ни ще търси доказателства, които да потвърдят това убеждение. Но когато задаваме въпроси, свързани с възможностите, като например  „Как мога да стана по-добър в тази дейност? “, ние задействаме съвсем различна мисловна траектория.

В следващите редове ще ви представим 3 стратегии, с които да задавате по-добри въпроси в класната стая.

1. Преминаване от въпроси, фокусирани върху проблемите, към въпроси, фокусирани върху възможностите

Традиционната училищна среда често насърчава въпроси, насочени към решаване на проблеми: „Какво се е объркало?“, „Какви грешки допуснахте?“. Тези въпроси обаче може да вкарат учениците в капана на дефицитното мислене. Вместо това може да насърчим мотивацията, като променим въпросите си, за да се съсредоточим върху силните страни и потенциала.

Опитайте:

• Вместо: „Защо не завършихте задачата?“, попитайте: „Какво ви помогна да завършите частите, с които успяхте да се справите?“
• Вместо: „Какъв е проблемът в този аргумент?“, попитайте: „Коя е силната страна на този аргумент, върху която бихте могли да надградите?“

Съвет за формиране на въпроси: Идентифицирайте въпроса, основан на проблема, преместете фокуса върху силните страни или възможностите и го задайте, така че да насърчите напредъка.

2. Прецизирайте въпросите, за да получите по-ясни отговори. Неясните въпроси водят до неясни отговори.

Елиминирайте неяснотата, уточнете желания отговор и формулирайте въпроса по начин, който води до практическо разбиране. В класната стая точните въпроси намаляват неразбирането, насърчават критичното мислене и правят целите на обучението по-ясни.

Опитайте:

• Вместо: „Можеш ли да помогнеш с почистването на класната стая? “, попитайте: „Можеш ли да избършеш дъската, докато аз прибирам книгите? “
• Вместо „Разбрахте ли прочетеното?“, попитайте: „Коя е идеята от прочетеното, която ви впечатли най-много?“.

3. Използвайте въпроси за размисъл, за да насърчите по-задълбоченото мислене

Някои от най-добрите дискусии в класната стая започват с отворени въпроси за размисъл. Вместо да насочват учениците към един правилен отговор, тези въпроси ги приканват да мислят критично, да свързват и генерират идеи.

Опитайте:

• Вместо:  „Хареса ли ти книгата?“, попитайте: „Коя част от книгата ти допадна най-много?“
• Вместо: „Как оценяваш работата си по тази задача?“, попитайте: „Какви умения искаш да подобриш с тази задача?“

Добрите въпроси не просто водят до по-добри отговори – те създават нови пътища за учене, по-дълбока ангажираност и по-смислени връзки между учениците и тяхната работа.

Когато преформулираме въпросите си така, че да се фокусират върху възможностите, а не върху дефицитите, когато ги направим ясни и целенасочени и когато насърчаваме мисленето, ние даваме възможност на учениците да разкрият пълния си потенциал.