Как с емпатийно присъствие детският учител може да редуцира агресивните прояви при децата?

Дълбочината на личностните контакти между детския учител и детето зависи в значителна степен от това дали участниците съумяват да изразяват цялостно чувствата, които преживяват. Става въпрос не само за положителните или т. нар. доброжелателни чувства, но също и за тежките, негативно натоварени емоционални преживявания като вина, тъга, гняв, срам, страх, завист и пр.

Изследванията разкриват, че повечето деца, а често и възрастните хора, имат трудности не само при изразяване на неприятни чувства, но и на приятните. Причините за това може да бъдат различни.

Факт е, че изразяването на чувства е условие за конструктивното общуване, а също така и предпоставка за редуциране на агресивните прояви на детето от предучилищна възраст. Стимулирането на откритото изразяване на детските чувства изисква от детския учител емпатийно поведение – или професионалистът да приема, разбира, признава и подкрепя емоционалното споделяне на 3-7-годишните деца.

Посредством емпатията учителят има възможност:

1. Да се идентифицира на емоционално равнище с детето в процеса на актуални взаимодействия и взаимоотношения с него. Така той реално навлиза в емоционалния му свят, идентифицира се с неговата емоционална оценка и може да направлява безболезнено вътрешния ефект от наказанието или поощрението, с което реагира на детското поведение за дадено социално събитие.

2. Да разбере кога детето би могло да чуе погрешно онова, което той иска да му внуши в процеса на междуличностната комуникация.

3. Да се постави на мястото на детето в моментите на даването му на актуална обратна връзка по отношение на агресивни поведенчески прояви. Това му дава възможност да „проследи“ отношението на детето към възпитателните намеси.

Като основна професионална форма на общуване с детето емпатията (изслушването, съпреживяването, разбирането и приемането на детските чувства) е специфичен вид емоционална комуникация.

КОИ СА ФАКТИЧЕСКИТЕ ПРЕДИМСТВА ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА УМЕНИЕТО ЗА ЕМПАТИЯ ОТ ДЕТСКИЯ УЧИТЕЛ?

Умението за емпатийно присъствие на детския учител, с оглед редуциране на агресията в предучилищната дейност, притежава самостоен педагогически смисъл в две направления:

А. По отношение емоционалното реагиране на учителя към преживяваните от детето негативни чувства на гняв в детската градина.

Б. По отношение емоционалната подкрепа на/към детето при преживяване на негативни чувства на гняв в детската градина.

Анализирано във фокуса на А-направление, емпатийното откликване изисква от учителя да:

• Приема неуспехите на детето, без да генерализира пред него отрицателното им значение за неговите бъдещи изяви.
• Търси подходящ словесен израз, чрез който да демонстрира пред детето, че разбира неговия дискомфорт, страх и разочарование от собствените преживявания.
• Подчертава, че всеки провал или неуспех има своята актуалност само „тук“ и „сега“.
• Обяснява, че значение придобива фактът, че детето намира сили да сподели допуснатата грешка и че се доверява на подкрепата на учителя.
• Подкрепя самоувереността на детето посредством изразената убеденост, че в следващи подобни обстоятелства то има реалните възможности да потисне агресивните си импулси.

Анализирано в контекста на Б-направление, емпатийното откликване дава възможност на детето да:

• Преодолява преживяване на комплексното чувство за гняв чрез емоционалната подкрепа от страна на детския учител.
• Изгражда доверителна връзка с учителя по силата на емоционалния резонанс, идващ от емпатийното присъствие на педагога в ситуации на силен гняв.
• Осъзнава, че учителят запазва безусловно позитивното си отношение към него въпреки неуспех и слабост.
• Приема емпатийната реакция на детския учител като мотивиращ фактор към овладяване на приемливото поведение.
• Не допуска чувство на неувереност към себе си.
• Изгражда самоувереност и на тази база да съхранява вътрешните си амбиции за успех.

Емпатийно получаваната подкрепа, от която се нуждае детето, се задава в последователност, определяна от самото дете. Тоест у учителите следва да се развият умения да идентифицират темпото, което принадлежи на вътрешния свят на детето и съответства на готовността му да създава отношения на близост с другите.

Статията е откъс от новото практическо издание на РААБЕ България с автор Даниела Тасевска: „Справяне с предизвикателно поведение и агресивни прояви при децата“. Може да научите повече за изданието ТУК.